1. В смяната на тротоарни настилки са вложени много средства. Това е необходимо мероприятие, но за жалост недостатъчно за да се подобри качеството на средата. Освен контрол по качеството на изпълнението (където не се забелязва особено усърдие от страна на компетентните отдели и лица в отстояването на публичния интерес) трябва още нещо - на пръв поглед незабележимо, но в действителност много важно - измисляне. По-лесно се онагледява с примери. Ето един такъв: южният тротоар на Симеон Велики на изток от кръстовището с Патриарх Евтимий на места е много широк. По тази причина е сменена тротоарна настилка с декари в повече, отколкото е необходимо за комфортното движение на пешеходците. Следователно един проект, който би предвидил повече места за паркиране (разширение на платното, джобове и др.п., каквито решения са приложени в град Бургас и вероятно в много други градове) би подобрил условията за престой и паркиране, едновременно с търсеното подобрение за пешеходците.
Реализираното мероприятие, обаче, не постига нито едното, нито другото. Колите рушат ново-изграденото, превръщайки тротоарите в парко-места и по-старому пречат на пешеходци.
Този подход не подкрепя усещането за изразходването на публичните средства "с грижата на добрия стопанин". В тази посока е и моето предложение - да се възлагат проекти за такива мероприятия, които да бъдат подлагани на обществени обсъждания.
2. При проектиране и изграждане на велосипедни алеи да не се изяждат тротоарни площи (вече има тротоари, по които могат да се движат само велосипедисти, но не и пешеходци, което прави безсмислена велоалеята поради неизбежните конфликти). Алтернативно може да се използва част от платното за обособяване на велоалеи, каквато практика има в много европейски страни.